За Космоса – вчера и днес
На 20 юли, около 20 часа по Гринуич, модулът Игъл се прилунява. Няколко часа по-късно, Нийл Армстрон става първият човек стъпил на лунната повърхност… – с тези думи инж. Марио Христов, председател на Съюза на изобретателите в България откри тържественото отбелязване на този забележителен за земната наука успех, реализиран преди 50 години. Съорганизатори на събитието бяха ФНТС и Центъра за развитие на интелектуална собственост и технологичен трансфер. Пред препълнената зала „Инж. Стоимен Сарафов“ в Националния дом на науката и техниката много и интересна информация поднесоха проф. Румен Кънчев, експерт по международни отношения и бивш зам.-министър на отбраната, доц. д-р инж. Емил Алтимирски от ТУ София, специалист в областта на космическата радиоелектроника, Веселин Стоянов, бивш военен пилот и дългогодишен журналист във вестник „Българска армия“ и инж. Александър Тацов, изобретател и предприемач, занимаващ се с история на космическите технологии.
В съдържателното си и аналитично слово, проф. Кънчев изведе на преден план геополитическото значение на мисията Аполо 11. Като се спря на политическата обстановка в края на 50-те и през 60 години на миналия век, той изтъкна важната роля, която играят току що проходилите космически изследвания и водещата до този момент роля на Съветския съюз. Разглеждайки политическия климат в онези години, той подчерта, че „Изстрелването на Аполо 11 и кацането на Луната, деформира съществуващата до момента парадигма за изследване на Космоса, и създава изходна точка за съвсем друг тип изследвания и друг тип доминации в стратегическите взаимоотношения между САЩ и Русия. В този смисъл думите на Луис Армстронг, който стъпвайки на Луната казва: „Тази малка човешка стъпка на Луната представлява гигантска стъпка на цялото човечество“ са буквално верни. Те смениха парадигмата в началото на студената война.“
След това проф. Кънчев разгледа мястото на мисията Аполо 11 в контекста на Студената война, като подчерта, че космическото съревнование между САЩ и СССР представлява много важен етап в историята на човечеството, тъй като интензифицира стратегическото съперничество между тях. Разглеждайки това съперничеството от съвременна гледна точка, проф. Кънчев подчерта включването на Космоса във военните доктрини на космическите държави и заключи „Космическото пространство вече не е онова чисто, генерирано след 50-те години на миналия век, благородно научно състезание между САЩ и Съветския съюз, а бойно пространство… Научно-техническото съперничество през миналия век по повод овладяването на космоса, днес има тенденции да се превърне в стратегическо и военно съперничество. И последното има амбицията да измести и да доминира първото.“
В своята презентация, Веселин Стоянов се спря на постиженията на българската космическа наука и сподели спомени от изстрелването на българския космонавт Георги Иванов, на което е присъствал лично.
Като подчерта, че е имал възможността да проследи развитието на ракетостроенето от първите експерименти с трофейните германски ракети в САЩ до полета с Аполо 11 и следващите космически експерименти, доц. Емил Алтимирски се спря на основните проблеми при радиотехнологиите в космическите изследвания. Той разгледа различните варианти за връзка на земните станции с космическите кораби и апарати. Връщайки се на мисията Аполо 11, той обясни защо е лошо качеството на снимките от кацането на Луната и сподели някои интересни моменти относно избора на Нил Армстронг за първи космонавт, който да стъпи на Луната. Въз основа на предишен негов полет с капсулата Джемини, както и на симулации на прилуняване, извършвани на Земята, Армстронг е показал изключително здрава нервна система, хладнокръвие и бърза ориентация – качества много важни за всеки един космонавт.
Събитието приключи с една много интересна обширна ретроспекция на развитието на ракетното дело и овладяването на Космоса, представена от инж. Александър Тацов. С много факти и илюстрации инж. Тацов проследи развоя на ракетостроенето, като се започне от неговата първоначална база – германските ракети Фау, създадени през Втората световна война и се стигне до съвременните ракети, различните видове двигатели и най-вече значимостта на електрониката за сигурността на полетите.
Богатата и интересна информация задържа аудиторията почти три часа, като накрая бяха зададени въпроси и дискутирани различни факти от изнесените презентации.
НО
