С това наше скромно събиране Федерацията на научно-техническите съюзи /ФНТС/ отбелязва петата годишнина от кончината на този изтъкнат български инженер, учен и технократ от общодържавен мащаб – чл.кор.проф.Иван Попов.
За национални фигури като проф.Иван Попов е много трудно да се говори кратко, точно и изчерпателно – прекалено голям е мащабът, значимостта и обхватността на подобни личности.

Един изтъкнат български учен – социолог отбелязва неотавна, че през двадесети век нашата страна има два значими върха – национално-освободителната война от 1912 г. и възникването на високите технологии и тяхната промишлена реализация в периода от средата на 60-те години до началото на 90-те години на миналото столетие. И ако има национална фигура, която да олицетворява най-добре този индустриален и интелектуален връх в развитието на България – това е безспорно проф.Иван Попов. И неслучайно на залеза на своя живот той отбелязва, че неговата най-голяма награда е това, което той е построил. То е и най-значимото и крупното, което е оставил след себе си.

И наистина какво би била България сега ако нямаше този качествен скок в развитието на високите технологии като цяло, и на изчислителната техника в частност, в основата на които лежи изумителното прозрение на проф.Иван Попов и неговите пророчески виждания на бъдещето на тези отрасли на промишлеността. Когато сега четем, че Лисабонската стратегия за догонване на САЩ от Европейския съюз се базира на два главни приоритета – образованието и квалификацията и информационно-комуникационните технологии, не може да не се отбележи, че благодарение на проф.Иван Попов тези приоритети се следваха у нас десетилетия наред – като се започне от средата на 60-те години на миналото столетие.

Това, че в течение на дълги години развитието на изчислителната техника в България се свързваше изключително с името на проф.Иван Попов е почти очевиден факт за всеки български инженер от онова време. Сред нас са някои от неговите най-близки сътрудници – учени и организатори на производството – акад.Ангел Ангелов, акад.Кирил Боянов, инж.Иван Пехливанов, инж.Васил Недев, проф.Трайко Петков, които по-добре от мен биха могли да разкажат за неговия перфектен стил на технократ – новатор, способствувал за построяването на толкова много съвременни заводи, и което е не по-малко важно, за израстването на забележителни специалисти в областта на високите технологии. Някои от тези специалисти продължават и до сега да се трудят в тези области – у нас и в чужбина.

От себе си не мога да не отбележа, че проф.Иван Попов се отнасяше грижовно не само към ведомствената наука, развой и производство, но и към тази част от академичната наука, която беше ориентирана към високите технологии. В края на седемдесетте години на миналото столетие при неговото активно съдействие се създаде най-голямото академично звено с развойна база – Института по техническа кибернетика и роботика, с основна цел развитие на роботиката и на персоналните компютри. Той внимателно следеше и подпомагаше неговото развитие, и когато тъмни облаци се надвесиха над този институт, той се намеси активно и спомогна те да се разсеят.

Няма да бъде справедливо да не се отбележи, че приносите на проф.Иван Попов за развитието на науката и техниката във Франция, Германия и Унгария са толкова значими, че те го превръщат в един истински общоевропейски учен, новатор и организатор на производството - образец за българските учени и инженери, на които предстои приобщаване към изискванията на Европейския съюз.

Научно-техническите съюзи са особено чувствителни към паметта и оценката на делото на проф.Иван Попов. За четиринадесетгодишния срок, през който той възгласяваше нашата организация, той успя да направи толкова много за нея, за съвременната и европейска насоченост, че понастоящем, в началото на 21-то столетие, ние успяхме да се влеем по достоен начин в семейството на европейските инженерни организации. Ако трябва да бъдем точни, никой инженер за 120-годишната история на БИАД и ФНТС не е направил толкова много за изграждането на материалната база на нашата организация, колкото проф.Иван Попов. Сред нас се намират много от тези сътрудници на НТС, които са имали възможност години наред да работят с него, да се докоснат до голямата личност на проф.Иван Попов.
В своите решения Управителният съвет на ФНТС не само наименова тази зала на името на проф.Иван Попов, но и учреди престижна федеративна награда на неговото име, която се присъжда на изтъкнати чуждестранни учени и инженери, допринесли за развитието и популяризирането на българската наука и техника. Един от териториалните домове на науката и техниката предстои да получи името на проф.Иван Попов. Подготвя се и сборник от спомени за него. Това е нашият скромен принос за увековечаване паметта на този забележителен български инженер, учен и технократ. Надявам се, че и други неправителствени и стопански организации ще направят подобни стъпки.

Ще ми се да отбележа съдържателната статия, която преди няколко дни проф.Трайко Петков публикува по случай петата годишнина от кончината на проф.Иван Попов, както и кратката, но много интересна и навременна книга за проф.Иван Попов, която акад.Кирил Боянов издаде в поредицата “Бележити български инженери” на списание “Техническа мисъл”.
Пет години са твърде малък срок за да може по достойнство да се обхване и оцени цялостния принос на проф.ИВАН ПОПОВ за развитието на високите технологии и на съвременната индустрия в България. Времето ще постави всичко по места си. То ще отреди и достойно място за проф.Иван Попов в съвременната история на България.