Въпреки споровете, мнението на по-голямата част от специалистите е, че произведените по такъв начин продукти не са полезни за здравето на хората. В Северна Америка и Западна Европа те се консумират само хората с ниски доходи, за да заситят глада си. С тях се осъществяват голяма част от помощите за изпадалите в бедствено положение страни, предимно от Африка и някои азиатски.
Оказва се, че и в България положението е доста тревожно. Качеството на хранителните продукти е влошено драстично. Голяма част от тях са вносни, но и произведените у нас вече нямат предишния вкус, качество и хранителна стойност. В сравнение с преди 30-40 г. днес ние консумираме някакви субпродукти. Киселото мляко се продаваше с един пръст каймак, а сегашното, само като разклатиш няколко пъти, се превръща в айран. Това, което се продава като кашкавал, всъщност е вид сирене, защото няма нищо общо с балканския. И най-скъпото сирене няма вкуса на предишното. Купеният хляб на втория ден започва да мухлясва. Някога се продаваше салам, който хората наричаха „кучешка радост” и го ядяха само крайно бедните и домашните любимци. А сега кремвирши за 6,80 лв. не искат да ги ядят и кучетата.
Въвеждането на стандарт „Стара планина” не даде желаните резултати. Изглежда че трябва да се въведе стандарт „Хималаи”, та качеството да се доближи до някогашните продукти. Но понеже Хималаите са далече, какво можем да направим в нашето пространство?
Въпреки икономическите и донякъде екологическите катаклизми, в значителна част България е със запазена уникална природа, което позволява да се произвеждат чисти и качествени във всякакво отношение хранителни продукти, за които в пазара на платежоспособните страни има голяма ниша. Как ние можем да я заемем, ако не изцяло, то поне частично. Необходима е много активна реклама на сертифицирани български екологически чисти продукти. Водещо в това отношение трябва да бъде аграрното министерство (то има специален представител в Брюксел), но също така и останалите, както дипломатическия корпус, евродепутатите и въобще всички, които контактуват с чуждестранни институции и фирми.
До 1990 г. ние задоволявахме пазарите на страните от СИВ с плодове и зеленчуци (в пресно и консервирано състояние), а тези в редица арабски страни с агнешко месо. Мария Атанасова - първата българска жена летец проби пазара за българско вино в Англия. Тази дейност обаче не трябва да бъде епизодична, осъществявана от отделни хора, а да се превърне в държавна политика. В това общо-взето се оприличава единят заек, който трябва да убием.
Другият е със същия куршум да направим добър изстрел, с който да си оправим външно-търговското салдо. В България по същество няма индустриално производство и особено високо-технологично, в което за заетост да се плаща макар и минимално, сравнително с това в развитите икономически страни. Само че трябва да се отчете факта, че докато цените на индустриалните стоки се намаляват, то тези на хранителните пордукти растат. Килограм хляб у нас вече струва 2 лв, както и киселото мляко, защото то се продава в разфасовки от 400 г за 80-90 ст., докато преди 10 г. цените са били 2 пъти по-ниски, а преди 20 г. – 4 пъти. Това се наблюдава и в световен мащаб. Основната причина е недостига на хранителни продукти, особено в Европа. Тя внася 64 % от свинското месо, 73% от телешкото, 79% от ориза, 85% от чесъна и т. н. В известна степен такова е съотношението и за България. А само до преди 20 г. ние напълно сме задоволявали своите потребности с всички тези и други продукти, като сме реализирали и значителен износ. Така е било и преди 90-100 г. Икономиката на България се е крепяла на производството и износа на селскостопански продукти от овощарството, градинарството, полевъдството и животновъдството. Дори през 1920 г., когато сме изплатили контрибуции, според условията на Ньойския договор, на Югославия, Гърция и Румъния 280 хил. броя едър рогат добитък, България е изнесла 1250 т кожи за Европа и САЩ, от които са получени 800 хил. франка и 290 хил. долара. По същото време общият експорт на хранителни продукти, главно зърно, зеленчуци и плодове възлиза на 2,460 млрд. лв. През 1935 г. той достига 3,160 млрд. лв. Когато през 1941 г. България се присъединява към оста Рим-Берлин-Токио, тя задоволява 40 на сто от хранителните потребности на германската армия, но за съжаление по-голамата част от тях остават незаплатени. Затова има разчети, според които най-мощната европейска държава дължи на най-бедната страна в ЕС към 4,5 млрд. евро, заедно с лихвите, за които е почти невероятно да се стигне до макар и частично изплащане. В периода 1948-1987 г. България е основен доставчик на селскостопански продукти в рамките на СИВ и главно за Съветския съюз. Разплащането става чрез клиринг и така за 80 вагона с домати получаваме един трактор „Беларус” или 4 ”Москвича”, а по-късно „Жигули” и „Лади”. У нас тогава цигарите БТ струваха 60 ст., но в Съветския съюз цената им беше 40 копейки. Далаверата вървеше най-успешно с коняк „Слънчев бряг”. У нас той струваше 1,60 лв. за половин литрова бутилка, а командированите и екскурзиантите в Съветския съюз го пласираха за 6-7 рубли, а понякога и за повече. Ние доставяхме на Съветския съюз хранителни пордукти, а получавахме течни горива, газ, руди, концесии за добив на дървесина и български работници строяха жилища и заводи. Всичко това ставаше по линията на СИВ, който се разпадна. Но в този процес ние без бой загубихме пазарите си в бившия социалистически лагер, а също така и тези в арабските страни.
Сега в България пустеят около 2 млн. дка, които до преди 20 г. са били обработвани. Освен това не се използват 480 хил. дка средно-планински пасища, на които се е отглеждал дребен и едър рогат добитък при крайно ниска себестойност на продукцията. Почти са изчезнали животните, които през зимата се хранят с шума и слама, а свинете – с гнили плодове и остатъци от човешка храна. Вместо това сегашните породи ги хранят със скъпи смески и фуражи, затова производството не е достатъчно рентабило. Основната храна на породата „българска балканска свиня” е джуркана смес от коприва, лапад, киселец и други ядливи треви. За 10 месеца тя достига тегло 160-180 кг, от които 78% е чисто месо. Днешните породи ги хранят със смески, поради което прасето стига до 300 кг, но месото в него е не повече от 53%, другото е карантия, сланина, кожа и кокали. Затова дори в луканката, която се продава за 26 лв. кг, се намират несмляни от автоклава жили, хрущяли и дребни костици. Въпреки това цените на колбасите растат главоломно. Пушени свински гърди, които в края на август струваха 6,80 лв. за кг, на 20 октомври цената им е 8,20 лв.
Кой печели оттова?
В никакъв случай не производителите. Килограм свинско месо се изкупува както и преди за 2,60 лв.От конюнктурата се възползват посредниците и търговците. Асоциациите на прозводителите на месо, мляко, месни и млечни продукти се оплакват, че търговските вериги са сключили картелни споразумения помежду си и изкупуват продукцията им на безценица.
И така логично се стига до третия заек, който може да бъде убит с един куршум, а това е безработицата. Има реална възможност чрез създаването на затворен цикъл: производство-реализация, земеделието и животновъдството да се превърнат във високодоходно занятие. В Полша по този начин на млекопроизводителите 1 л се заплаща по 2 злоти (около 85 ст.), а в търговската мрежа се продава за 2,5 злоти. Създаването на кооперативна фора на селското стопанство е предпоставка за откриването на много работни места. При това не само за полевъдни и животновъдни работници. В тази дейност са необходими агрономи, ветеринари, счетоводители, икономиски, средни и висши мениджъри, шофьори, механизатори. Такива стопанства се нуждят от различен вид сгради, което означава поръчки за строителни фирми. Когато се елиминират посредниците, при сегашните цени на крайния продукт, печалбата е около 60%. При това положение месечните доходи на заетите могат да бъдат в рамките на 800-900 лв, а на инженерно-техническия персонал – 1300-1500 лв. Създава се и потенциал за възстановяването на селските медицински служби, в които лекарите, медицинските сестри и фелдшерите да получават добри заплати. Това ще даде сериозен тласък и на селския туризъм, който предполага целогодишна заетост, за разлика от морските и планиските курорти, които са сезонни. Аграрният сектор дори в условията на криза е най-малко засегнат от нея, защото насъщната потребност на хората е от храна. Поради това организацията ФАО към ООН изразходва 1,6 млрд. дол. годишно за закупуване на хранителни продукти, които се предоставят на гладуващото население в бедстващи страни. Към ЕС има комисарят за същата цел, който се оглавява от Кристалина Георгиева и той разполага с фонд от 1,140 млрд. евро. С тези пари на високи цени се купува продукция от производителите в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия. За съжаление ние не сме включени в този процес, а трябва. Защото иначе пропускаме възможността с един куршум да убием три заека.
Йордан Василев
